Постинг
20.12.2013 13:51 -
Вововица - най-голямата тайна на Севлиево
Автор: sevlievo
Категория: Регионални
Прочетен: 5322 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2013 22:26
Прочетен: 5322 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 22.12.2013 22:26
Севлиево може и да не е толкова голямо и популярно като Габрово, но крие далеч по-интересна история, която касае не само самия град, но и селата край него. Може би една от най-големите исторически тайни се крие в наглед обикновена, малка вилна зона с няколко къщи край река Росица, в землището на село Кормянско. В последните години се появи името Вововица за тази местност, но всъщност името е доста старо и местността го е носила още през Средновековието.
Вововица през Средновековието (в синьо), местността сега (в оранжево)
Voveu (румънски, латински), или Вововица (на български и сръбски) е днешна местност на североизток от Севлиево. Първоначалните заселници на местността са чужденци от Влашко, Сръбско и Хърватско, къето основават селище през 12 век. Поради упадъка и дестабилизацията на Второто българско царство, български и еврейски семейства се заселват във Вововица, която се развива добре по това време и дори бележи подем. Редно е да се каже, че в края на 12 век Вововица се провъзгласява за кралство! Българското царство е твърде клатещо се и пренебрегва този факт и Вововица получава полу-легален статут де факто. Именно кралство, а не царство, защото голяма част от жителите му са католици и решават, че искат да се дистанцират от Българската държава и затова се приема името кралство, характерно за католическите страни и за Западна Европа.
Вововица - една от първите мулти-културни общности
За разлика от етническата асимилация в цяла Европа по това време, никой във Вововица не е принуден да се асимилира или да се откаже от своите обичаи, език и традиции. Повечето хора са многоезични и хората празнуват всички празници заедно. По време на Османската империя много заселници се връщат обратно към родните си места в днешна Румъния, Хърватия и Сърбия, а онези, които остават се асимилират и започват да ги вписват като българи в преброяванията. Постепенно от село Вововица запада до махала и тъй като упадъкът на Второто българско царство е по-известен и важен период в нашата история, историците не се интересуват от историята на това мини царство, град-държава в държавата, една от първите ако не първата мултикултурни и толерантни общности не само в Европа, но и в света. Общност, където сърбо-хървати, власи, българи и евреи живеят заедно в разбирателство. Според местните част от камъните, останки от разрушени вововски къщи от турците, сред които и видната къща-палат на местния владетел (Мирослав, според други източници - Михаил) се използват в строежа на моста на Кольо Фичето. Днес Вововица е толкова малка (едва няколко къщи), че на картата липсва, а е отбелязан само пътя към нея и се счита за вилна зона в землището на село Кормянско.
Етимология на името
Вововица е вече несъществуващата дума на местен диалект, означаваща воденица. Според някои от местните легенди селището възниква около една стара воденица на река Росица, която е разрушена при османските нашествия.
Вововица през Средновековието (в синьо), местността сега (в оранжево)
Voveu (румънски, латински), или Вововица (на български и сръбски) е днешна местност на североизток от Севлиево. Първоначалните заселници на местността са чужденци от Влашко, Сръбско и Хърватско, къето основават селище през 12 век. Поради упадъка и дестабилизацията на Второто българско царство, български и еврейски семейства се заселват във Вововица, която се развива добре по това време и дори бележи подем. Редно е да се каже, че в края на 12 век Вововица се провъзгласява за кралство! Българското царство е твърде клатещо се и пренебрегва този факт и Вововица получава полу-легален статут де факто. Именно кралство, а не царство, защото голяма част от жителите му са католици и решават, че искат да се дистанцират от Българската държава и затова се приема името кралство, характерно за католическите страни и за Западна Европа.
Вововица - една от първите мулти-културни общности
За разлика от етническата асимилация в цяла Европа по това време, никой във Вововица не е принуден да се асимилира или да се откаже от своите обичаи, език и традиции. Повечето хора са многоезични и хората празнуват всички празници заедно. По време на Османската империя много заселници се връщат обратно към родните си места в днешна Румъния, Хърватия и Сърбия, а онези, които остават се асимилират и започват да ги вписват като българи в преброяванията. Постепенно от село Вововица запада до махала и тъй като упадъкът на Второто българско царство е по-известен и важен период в нашата история, историците не се интересуват от историята на това мини царство, град-държава в държавата, една от първите ако не първата мултикултурни и толерантни общности не само в Европа, но и в света. Общност, където сърбо-хървати, власи, българи и евреи живеят заедно в разбирателство. Според местните част от камъните, останки от разрушени вововски къщи от турците, сред които и видната къща-палат на местния владетел (Мирослав, според други източници - Михаил) се използват в строежа на моста на Кольо Фичето. Днес Вововица е толкова малка (едва няколко къщи), че на картата липсва, а е отбелязан само пътя към нея и се счита за вилна зона в землището на село Кормянско.
Етимология на името
Вововица е вече несъществуващата дума на местен диалект, означаваща воденица. Според някои от местните легенди селището възниква около една стара воденица на река Росица, която е разрушена при османските нашествия.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10
Архив
